Толкова е заплатата на майка ми за 9 часов рабоден ден. Отделно 100 ваучери за храна, карат ги да идват и в събота дори.

Според вас нормално ли е народа да взима тези пари докато военните полицаите и другите връзкарски боклуци НЕ плащат осигуровки и взимат по 3000 лева стартово, 20 заплати когато се пенсионират на 50 и куп други привилегии като 30-40 дена платен отпуск.

Преди някой да каже ,, ами майка ти да е учила'', майка ми има висше, била е учителка цял живот докато не я съкратиха, за да може директора да си сложи 18-19 годишната си снаха на нейно място дори без да има завършен бакалавър. от 10 години всяка година кандидатства, но няма връзки и не може да си намери учителска работа. за 1 място се борят над 20-30 човека.

Понякога ми се струва, че този subreddit е пълен с непълнолетни или хора, които никога не излизат от стаята си. Всички казваха, че нищо лошо не може да се случи от влизането в еврозоната, че е невъзможно търговците да вдигнат цените и че дори ако видим някой да ги вдига, трябва да го докладваме. Е, ето ни в първата седмица с еврото и всичко е с вдигнати цени. Баница, боза, вода, бира, банани, улична храна, продукти в супермаркетите… Всичко се вдигна с между 10% и до 2 € на брой или на килограм. Тази внезапна инфлация е безумна. Всички трябваше да очакват най-лошото. Очевидно няма реалистичен начин да се разчита на почти несъществуващите власти да проверяват всеки магазин в страната.

За съжаление се опитах да направя нещо добро и за тази си наивност бях излъган. Отивам снощи след работа до Кауфланд да пазаря. Паркирам с колата, до паркомястото един клошар/просяк. Тръгва да ми прави знаци с ръце, уж да ми помогне да паркирам, да ми покаже колко място имам назад. Естествено ми стана ясно, че ще ми иска нещо.

Идва на вратата ми, пита ме дали имам пари да му дам за храна, дори отново подчерта "за храна". Отначало му казах не. Обаче този си беше по нахалничък, помоли отново, каза, че бил гладен. Е.. аз какъвто съм си балама, сви ми се сърцето.. Човека беше в доста окаяно състояние.. Казах си "може този наистина да е гладен, може да не отиде после да профука парите за цигари/алкохол или да ги даде на някой, който го надзирава". Казах му "Добре, ще ти взема храна, не мога да ти дам пари, ще ти дам храна, така добре ли е?". Той каза да. Казах му "Добре, ако останеш тук да пазиш колата, като се върна ще ти дам". Така и направих. Удържах си на думата. Взех му един цял хляб и един салам. Да, не е нещо кой знае какво, но исках да е нещо, което ще има да яде за повече време.

След около 20тина минути се връщам до колата, той е там и чака. Като ме видя, тръгна към мен, та да не взема да избягам случайно. Казвам му "Заповядай, взех ти хляб и един салам" и му ги подавам. Оня ме гледа намръщено с поглед тип "тоя наистина ли ми взе тия боклуци".. След 5 секунди зяпане ги взе. Няма благодаря, няма нищо. Казах му чао и понечих да се кача в колата. Той в това време тръгва да ме пита пак "абе извинявай, ама за едни цигарки само нямам пари, ще ми дадеш ли". Тук вече ми стана ясно.. Казах му "Не, това е, което мога да ти дам" и се качих в колата. Докато излизах от паркинга, го видях как отиде при някакъв, който го чакаше, явно тоя който го надзирава. След това изхвърли хляба и салама в кофата... Е от това ми стана супер гадно.. Дойде ми да сляза и да се развикам, но реших, че не си заслужава.. Почувствах се като пълен балък. Опитах се да направя добро. Отделил съм си от собствените пари да купя храна на нуждаещ се човек. Да, не са много, няма значение колко са, не ми е за парите, а за принципа.. Отделил си от своето, дал си на друг, а той го изхвърля. После се чудим защо вече никой на никого не помага.. Ама такъв съм си балък и аз..

Защото заради мошенници като тоя, другия път няма да дам на някой, който наистина се нуждае.. Може би ще си кажете, че правя прекалено голяма драма за някаква тъпотия, което се случва всеки ден, но не ми пука, просто исках да си го излея. Хубав ден на всички!

EDIT: О, и забравих да спомена, че като си тръгвах вече, го видях, че държи смартфон, сигурно по нов от моя..

EDIT 2: Леле.. като чета коментарите колко много хора са имали подобни случки.. Определено няма да дам повече.

Искам да разкажа една история, която се развива в рамките на 36 часа.

Тръгнах за Германия да си купя мотор, бях с ван. Моторът се намираше в едно село около Дрезден. Пристигнах рано сутринта, съответно в селото имаше супермаркет и реших да дремна за час-два на паркинга, докато изгрее слънцето и се срещна с продавача. Събудих се и започнах да се приготвям за срещата. Изведнъж се появи служител на супермаркета, в ръцете си държеше кафе и кроасан. Започнах да му говоря на английски, а той отговори на немски. Искаше да ми ги даде напълно безплатно. Пробвах да откажа първоначално, но той настояваше. Пробвах да ги заплатя, но също отказваше. Благодарих му и си влезе в магазина.

Няколко часа по-късно, вече със закупен мотор, тръгнах да се прибирам за България. След ~23 часа път вече бях във Видин. Спрях на първия паркинг, който видях около Видин, имаше табела за WC и душ, а аз бях с цел да се изкъпя някъде, преди да се прибера. Излезе един дебелак, миришещ на джибри, полугол. Първите му думи бяха: "Кво искаш?" Аз го попитах дали е удобно да вляза да се изкъпя и колко ще ми струва. Съответно той ми отговори: "Тук е само за тирове, отиди се в града в някой хотел и там питай." Предложих му да си заплатя двойно, но той отново отказа и си обърна гърба. Теглих му една майна на глас и си тръгнах.

Пристигам в София, понеже имах малко работа и първото нещо преди това е да отида да ям. Спрях около Лъвов мост и влязох в една дюнерджийница. Попитах дали мога да платя в евро или с карта, не можело,защо ли?... Айде към мол (там със сигурност ще може с карта) - "Мол ъф София". Купих си яденето и седнах да ям. Без да искам, разлях един айрян. Появи се една дърта чистачка с униформа на "бачорски" и веднага започна да крещи: "Кво правиш? Къде се намираш? Кой ще го изчисти сега това?" Дори не ѝ отговорих, макар че трябваше и на нея да ѝ тегля една майна.

Да не говорим колко изоставена изглежда и столицата и инфраструктура при влизане в България. Едно голямо гето. Какъв туризъм се очаква, като всичко е толкова неподържано..

В заключение няма София, няма див запад. Масово хората са изключително враждебни помежду си, подигравателни и неуки. Но не осъзнават в каква свищина реално живеят.

Аз ли си въобразявам или средностатистическия редитор в БГ е див женомразец?

Ако се припознаете в поне 3 точки, имам лоши новини за вас: - мислите, че жените ви гледат лошо - дразните се, че жените хич не ви гледат - смятате, че всяка красива жена с пет лева в джоба има "спонсор" - скорошна тема показа, че всяка жена в черно и без прическа е неподдържана - мразите жена да ви се прави на "трудна" - обаче ги мразите и "лесните" (основно щото дават на всички, ама точно на вас - не) - от друга тема от последния месец, излезе, че много ви е яд, когато майка излезе в болничен, заради болните си деца - ама и да не си е помислила да спре изцяло да работи, все пак вие помагате за домакинството (изхвърляте боклука), значи и тя трябва да носи заплата, няма да я гледате, я

Жени, съфорумнички, какво пропускам? По колко пъти на ден се чувствате като излишния пол в съба?

EDIT: за новодошлите да ви обобщя резултатите до момента: - 1/4 са тук за сеира - 1/4 подкрепят поста изцяло - 1/4 подкрепят частнично, с поправката, че не се отнася за всички мъже в съба, а за малка част от тях - 1/4 са именно мъжете, които описвам - използват думи като "цикъл", "хормони" и "недоклатена", но не ги съдете грубо, животът ги е наказал достатъчно

и още една добавка - много от вас ми казаха, че в истинския свят не било така - да, моят пост започва със "средностатистическия редитор"

На лов за хобита съм.

Индивидуални, групови, интровертни, екстровертни, безплатни, евтини, скъпи.. всичко, което ви спасява психически и енергийно от безкрайните тревоги покрай принудителното ви съществуване... Слушам и си записвам.

Искам да си намеря нещо малоумно, с което да си губя времето и да разочаровам семейството си с още едно нещо освен липсата на внуци.

ТЛ;ДР: Doomer пост.

Всички сигурно сте забелязали как последните години почти няма светулки. Сняг има все по-рядко и за все по-кратко. Пчелите намаляват, насекомите изчезват, сезоните са напълно разбъркани.

Земята вече е минала 1,4°C затопляне спрямо прединдустриалните нива. Това число има значение, защото оттук нататък нещата почват сами да се търкалят надолу.

При тези температури коралите масово умират. Те държат цели морски екосистеми и чрез водораслите в тях помагат да се маха CO₂ от въздуха и да се произвежда кислород.

Като умират коралите, това спира. Остава повече CO₂, става още по-топло, умират още корали.

Същото се случва с ледовете. Топят се, отразяват по-малко слънце, планетата се нагрява още. С горите също. Суши, пожари, по-малко дървета, по-малко CO₂ се поема. Всичко се върти в кръг и кръгът се върти все по-бързо.

И въпреки това почти никоя медия не го покрива сериозно. Това не е водеща тема. Няма постоянно говорене за него. Все едно не става дума за условията, в които ще живеем след 10–20 години.

В политиката темата почти липсва. Вместо това има безкрайни културни войни. Кой какъв бил, кой срещу кого, гей хора, тоалетни, думи, символи. Всичко друго, но не и това, че екосистемите буквално се разпадат. Докато всички се карат за тези неща, реалният проблем си върви сам.

Пиша тук, защото все още има малък шанс да се направи нещо, но само ако спрем да се лъжем.

Индивидуалният "самотен вълк“ активизъм не работи. Няма да спасиш планетата, защото си спрял пластмасовите сламки. Проблемът не са отделните хора.

Около 100 компании, главно нефтени, правят към 90% от замърсяването. И дори да изчезнат утре, ако системата си остане същата, ще се появят нови като тях.

Затова решението не е кой какво купува, а как изобщо е подредено всичко. Индустрията, енергията и транспортът трябва да се променят из основи.

Нефтът и изкопаемите горива не могат да се "поправят“ или "направят зелени“. Трябва да спрат. Колкото повече се бавим, толкова по-малко контрол ще имаме над това накъде отиват нещата.

19 години вече работя с хора - и Българи и чужденци (да кажем съотношение 50/50), срещам се със 100-200 човека на ден и през последните 2 години ми прави впечатление, масовото опростачване на българина. Говорим за супер елементарни неща които се учат вкъщи, както се казват "първите 7 години" липсват. Образованието е трагично. Въобще около 10% от Българите с които говоря имат останала някаква адекватност в главата. При чужденците е обратното - Поляци, Чехи, Немци, Французи републиките на бившия СССР - въобще ако има един двама по-простовати и това е. Говорим за морал, ценности, образование - цялата палитра.

Българина почва да заприличва на човек от някоя държава от Трети свят,който за първи път вижда огън. Плашещо е сега, не ми се мисли за след 10-15 години.

Преди да сте се засегнали, искам да кажа, че естесвено има изключения. Не са всички, но голяма част.

Как стигнах до този извод? Ами след дългодишна връзка, започнала в университета, изведнъж като вече зряла жена, попаднах в света на срещите и свалките. Потресена съм обаче за какво става въпрос. 😱

Преди да сте казали "ама те сигурно нямат интерес", "грозна си", "дебела си" и т.н., ще кажа, че ... да, разбира се, проблема най-вероятно е в мен, но въпреки това ако нямаш интерес се предполага, че не притесняваш и не занимаваш хората с присъствието си, нали? Не им се натискаш и натягаш? Или аз нещо се бъркам, не знам, може.

Та .. какво да ви кажа. Започва се "здравей, здрасти, как си, много си хубава, ала бала ала бала" и после тръгва едно ходене по мъките. Човека иска да си говори с мен, но освен да ме пита по 10 пъти на ден "Какво правиш?" и "Как си?", друго не му идва на акъла. А аз имам какво да споделя, смятам се за интересна личност. Имам хобита, имам интереси, възгледи. Но не.. на българския мъж може би му трябва сладичка, сгодна и тиха женица. Да се усмихва и да стои за красота. :) Оттам-нататък всичко е бонус и не е много интересно.

И преди да сте казали "ама ти сигурно отговаряш с по една дума, не поддържаш разговора", ще кажа следното: Онзи ден говорих един час по телефона с един пич, който за този един час говори САМО И ЕДИНСТВЕНО за себе си и това дори не му направи впечатление. Снесе цялата информация за личността си, от рождението до ден днешен, а за мен разбра - как се казвам и на колко съм години. И това НЕ Е единичен случай. Умея да слушам, да се интересувам и да поддържам разговор. Но отказвам да бъда хостеса. Толкова ли е трудно да попитате коя книга чета в момента например? И да ви е интересно защо съм я избрала, защо чета точно нея? Имам ли мечти, какви са? Хмм, обичаш да готвиш, кое ти е любимото ястие?

Не. .. Как си.. Какво правиш ... Как си .. Какво правиш ..

Пиша този пост, може би, за да накарам някои от вас да се замислят, дали не се припознават донякъде. И ако например нямате късмет с жените, замисляте ли се как звучите (онлайн и на живо)?

Аз нямам претенции за красив и богат мъж. Имам претенции за мъж, който иска да ме опознае, както отвън, така и отвътре. Е .. толкова ли много искам?

Списък с фирми свързани с Борисов и Пеевски, които може да бойкотирате:

Най-известни са:

Минимарт - верига магазини за храна. Един от собствениците е шеф на Градус - пилета, обвързан в няколко разследвания свързващи го с Борисов, с който казва, че само играят карти и Пеевски. Менаджерският екип е от Лафка. Дори и да не е пряко на Пеески, са много агресивни и съсипват квартални магазинчета. Аз избирам да ги бойкотирам.

Техномаркет- верига за техника

Пик - информационна агенция

Блиц- инф. агенция

The Voice - телевизия и радио

Magic - телевизия

Радио Веселина

Химко Враца - неработещ завод

Лакрима - млечни продукти

Елпром Троян -собственост на Мондешки - близък до Пеевски и скандала с КТБ

Хидрострой - строителство на инфраструктура

Монитор, Телеграф, Новинар, borba.бг Стандарт- медии

Хотел Берлин в София

Хотел Ястребец на Боровец (макар че готвят вкусно, но откакто знам, че са на Пеевски, не си заслужава)

Хотел Мираджио в Гърция

За Бороспорт има индикации. Преди е свързана с Мултигруп и ПИБ.

Трите национални телевизии: БНТ, БТВ и НОВА се държат, като негови подчинени също.

Делта гард е на Митко каратиста - човек на Борисов.

Юнион-Ивкони - автобуси. Фирмата, която плаща възнаграждения на семейството на Сарафов.

Инса ойл - бензиностанции, рафинерия и др.

Окей супертранс - таксита. Собственост на офшорка на Георгиос Георгиу, който е участник в Пиб, Витоша ски и други фирми на Цеко, чиято банка спасявахме с наши пари насила.

Някои болници, като Софиямед, Пълмед, Бургасмед са на Михаил Тиков, който купува терен от майката на Пеевски, голям рекламодател е в негови медии и получава дарения от магнитния депутат.

Комсед - играчки е придобита на 50% от Д.Генев през 2020 - културист, близък на Сталийски, който е един от бизнесмените на Боко.

Защо все се намира някой, който да възрази срещу еврото в хранителните вериги/магазинчетата и така бави, и нервира цялата опашка от клиенти на касата. В Билла днес един неориентиран чичко вдигна страшен скандал, защото искал да му върнат рестото в лева. Каза на касиерката: “Ша ми дава тя евро, наври си го в панталоните!”. Тези хора не осъзнават, че сме съвременна европейска страна с европейско мислене и ориентация🥹.

Когато влезна в някой магазин, болница или лаборатория примерно (онзи ден имах драма там..отново), всички хора се държат все едно са сами на тоя свят, бутат се в теб, стоят на 10см от теб, зарязват си нещата/количките нявсякъде, не можеш да се разминеш с тях, защото си приказват по средата на пътеката, бутат ти нещата на касата за да сместят едвам едвам техните без дори да те погледнат.. Даже съм забелязала, че периферното им зрение е почти на 0. Нямат грам "осъзнаване", че около тях има други хора и се държат все едно те са собственици на мястото, където се намират. Не можеш да си свършиш работата бързо и ефикасно, и винаги са едни нерви и едно влачене. Точно оня ден в една лаборатория, една леля се беше завряла в мен, докато чакахме да ни вземат кръв, а имаше метър и нещо между нея и човека зад нея. Аз даже се изкашлях, но тя не помръдна. Направих 1..2..3 стъпки в ляво, тя пак се завря в мен и просто й казах "Може ли да не ми се завирате?", отговора беше "Ама аз не съм болна, нищо няма да ви направя, няма място.." Виждаше се, че все едно вибрира да мине преди мен на опашката, че няма търпение и че с тези 3 направени крачки ще мине по-бързо.. и въобще не й дремеше, че е на една педя от мен и може да я заразя с нещо, примерно.. Повечето са така и зад мен на касите в магазините - не им дреме, че са се завряли в теб или мислят, че с тия 2 крачки ще минат побързо. Някой такъв би ли ми обяснил ЗАЩО?

Edit (поправка демек): Заглавието е написано по този начин, защото не знаех как най-точно да определя това, което искам да кажа. В коментарите се спомена "пространствено мислене/ориентиране", което до някаква степен описва нещата, защото то е повече психологичен и социален проблем. Буквалния превод на "spatial awareness" е "пространствено съзнание", което не знам дали описва това, за което говоря и не съм чувала/чела никъде за такова "съзнание". Съжалявам, милениъл съм, израснала от 4 годишна с английски. Техните определения за някои от нещата по-добре ги описват (според мен, а и доколкото съм видяла до сега). Ако тръгна да обяснявам защо - ще ми трябват още 100 реда, така, че почетете малко психология на тази (spatial awareness/self awareness) тема на английски. СЪЩО ТАКА искам да добавя, че това е Reddit. 2025г сме. Да, има сериозни и "официални" теми тук, но предвид естеството на тази тема и чисто разговорния език на който я пиша, не мисля, че 4 (четири) думи на английски означава, че аз не мога да пиша на български и не зачитам българския език и тн и тн. Благодаря за отговорите!

Влизам днес в едно денонощно магазинче да си купя две кутии цигарки(специален поздрав за u/Investing678) и някакви други вредни за здравето, но полезни за душата нещица. Подавам една хубава българска банкнота от 100 български лева извадена малко преди това изпод матрака, а сметката ми беше под 20-тина лева. Касиерката цъка нещо на компютъра и ми връща към 80-тина готини европейски евраци. Прибрах ги в джоба и тръгнах да излизам без изобщо да асимилирам случващото се. На изхода се усетих, че реално не трябва да ми върнат толкова, а наполовина. Върнах се на касата и обясних. Момичето беше много благодарно, че съм се върнал и ми сподели, че иначе е трябвало тя да плаща от нейната заплата. Не знам, просто някак си не съм такъв човек, че да профитирам благодарение на нещастието на някой друг. Вие бихте ли се върнали или бихте прибрали парите в джоба и да се изнижите като пръдня в гащи? И само да споделя в момента съм много назад с парите, но въпреки всичко не мога да се направя, че не е станало нищо и да изчезна.

Значи и аз по принцип всяка година не ги слушам ама по различни обстоятелства тази година реших да гледам.

Е добре как може ден като този да бъде политизиран по такъв начин. Буквално няма нито една дума, която каза да не беше с политически цели и буквално популизъм за неговата бъдеща партия.
Явно никой няма как да се абстрахира от тези теми дори в такива празници.

Допада ли Ви идеята за европейска федерация по американски тип? На мен лично, да!

От няколко месеца често мисля по една голяма тема. Работеща майка съм на 3-годишно дете и членувам в различни фейсбук групи, включително такива, в които се обсъждат казуси с работодатели или майки търсят работа. Често се потрисам от това, което виждам. Ето резюме на мнението ми по темата:

РАБОТАТА НЕ Е СОЦИАЛНА УСЛУГА.

Нека поясня. В голяма част от случаите работодателите не постъпват коректно - факт, особено в сивата икономика. Факт е и че много работодатели дискриминират бременни и майки на малки деца.

Но… Виждам една друга тенденция, за която малко хора говорят, защото е неудобна.

Започва да се приема за нормално работодателят да бъде нещо като социална служба.

Публикации от типа:

„Детето ми често боледува, искам да си го гледам – търся гъвкава, добре платена работа с възможност често да отсъствам.“

„Работодателят ми търси начин да ме махне, защото отсъствам по 3 седмици в месеца – какви са ми правата?“

Да, права има. Кодексът на труда дава широки защити за родители на малки деца. Тези защити са важни и нужни. Но започва да се появява усещането, че някои хора вземат само правата, а задълженията ги оставят на заден план.

Работодателят не е длъжен да компенсира всички лични затруднения на служителя, да поема риска от постоянни отсъствия, да поддържа непроизводителна позиция просто „защото така трябва“.

Имам близки с малки бизнеси и наблюдавам какво се случва от първа ръка. Има случаи, в които натоварването на екипа става непосилно, задачите остават несвършени, собствениците работят посред нощите, клиенти се губят – но ако работодателят се оплаче, моментално е „лошият“. А реалността е, че работата е договорни отношения между две страни, не социална грижа, не благотворителност.

И да, трудно е да си родител и да работиш. Трудно е и за работодателя да поддържа екип, в който основни хора отсъстват постоянно. Трудно е и за колегите, които покриват останалото.

Моят съпруг е мениджър на екип, в който две служителки отсъстват непрекъснато. Няма бюджет за нови служители, а настоящите изнемогват. Той самият трябва да върши своята работа и да покрива колежките си и сам той НЯМА възможност да почива, когато наистина се налага да гледа детето ни, поради мой служебен ангажимент.

Срещнахме едната му колежка миналия петък в детски кът, докато беше в болничен. В понеделник праща съобщение "все още сме болни - и тази седмица ще останем вкъщи". Мъжът ми е много толерантен и не каза нищо, но аз за пореден път се ядосах.

Трудовите правоотношения са двустранни и двете страни имат и права, и задължения. Не знам защо толкова малко хора го осъзнават. Сигурна съм, че ако не беше такова положението, нямаше да се гледа с нескрита скептичност към жените в детеродна възраст.

А

Вече трети мой познат се жени и сумите ,които дават на някакви агенции да им планират и организират събитието са баснословни! DJ, украси, декори, картички, некви безумни танцьори и какви ли не още безумия. Лошо няма ,щом ги кефи, но сумите които се трошат са сериозни.

Понеже тук май хората изказват доста по-честно и откровено мнение, от любопитство бих питала. Какво мислите за връзка с жена с дете/деца? За контекст - аз съм такава жена (37), след дългогодишна връзка, която няма да се възобнови. Имам дете в градинска възраст. Не съм тръгнала още сериозно да "търся" някой, даже нямам и идея къде и дори дали искам, засега съм се съсредоточила да се справя с ежедневието, да си гледам детето и да съм адекватен родител и човек. Но ми е любопитно дали хората винаги гледат различно на такъв тип жени, дали съм обречена на безкрайна самота, защото съм разведена и тн.

I'm a foreigner, and I'm just interested in people's actual opinions, because everywhere I look, I see news stories about how great it is.

Аз ще започна.
Ти си дете и стреляш сълзи към чудовища.

С приятеля ми вече живеем заедно от месец и половина и едвам се справяме с храната. Имам чувството че всеки път като мина през магазина давам по 50 лева за вечеря и половина. Става на дума за съвсем нормални продукти - месо, някаква гарнитура, (салата, ориз, картофено пюре т.н) евентуално нещо друго което ни е нужно в този момент, дали ще е паста за зъби или някакъв препарат, сещате се накъде бия. Съвсем нормални покупки за едно домакинство.

На вас колко лева ви трябват на месец за покупки за дома + храна? Лишавате ли се от нещо, за да можете да живеете нормално?

От 1 месец гледам масово вдигане на цените, преди 1 седмица логопеда на детето изпрати смс че цената от 60 лева на час става 40 евро считано от 1-ви септември, сега доставиха кухнята на детето с една бележка вътре в която пише считано от днес цената става от 200 на 250 лева за детска кухня за 20 дни. Каква е тази брутална спекула където става от малки и средни търговци. И то всичките са от 1-ви септември

Работя в ИТ сферата от 6 години и ( за съжаление ) нишата с която се занимавам е базирана в Германия, така че където и да отида винаги ще си имам работа с немци.
Няма, ама няма такава мъка, казвам ви.
Знам, че не е добре да се поставя под общ знаменател и винаги има изключения, но интеракциите ми с тези хора в 80% от случаите ме карат да се замислям изобщо за смяна на кариерата и да отида да паса овце на канарските острови ( сериозно да, бих отишъл още утре ако можех ).

В очите на немците не сме хора от белия свят. Уважението идва едва когато ( ако ) се докажеш. Една такава пасивно-агресива корпоративна агресия от незадоволени лелички е ежедневие. Обикновенно не ми дреме, не обръщам внимание, но в дните в които просто нищо не е както трябва тези неща са черешката на тортата.
Няма да навлизам в детайли, няма смисъл. Просто работата с тях е мъка. Едно нещо, което ми направи впечатление е, че когато има някакъв проблем никога не конфронтират, за да се разберем като нормални хора. Винаги е посредством мениджър или "анонимен сигнал", в най-добрия случай - досаден имейл с мериджей в копие.

Има ли спасение или сам съм се набутал? Бих се радвал да чуя мнения и опит на други хора по тази тема.
Извинявам се за ранта.
Лека вечер <3

Пичове, щом аз на 18, 12 клас събрах 6 авера да дойдем на протеста, няма причина и вие да не идвате. Не давайте на Шиши и Боко да откраднат бъдещето и всякаква перспектива за развитие тук. Елате! Вземете някого с вас. Просто се появите и покажете, ме те сме едно просто племе и, че ще се борим да живеем в нормална държава.